Има толкова неща, за които Кевин-Принс Боатенг може да разкаже. За детството по улиците на Берлин.
Или за осемте клуба в четири различни държави, за които игра. Може би за Роналдиньо?
Или как срещна брат си в мач Гана – Германия на световното първенство? Няма да повярвате, но има и история за срещата му с Нелсън Мандела, както и едно посещение в сградата на ООН в Женева. Това не е обикновеният футболист.
Ганайският колорит играе днес за Лас Палмас. И пред “Guardian” разказа всичко. Честен и открит.
“Никога не ми е липсвала смелост, характер – казва нападателят. – Освен онзи ден в Женева през 2013-а, когато краката ми се разтрепериха. Трябваше да произнеса реч за човешките права там, готвих се пет дни, почти по 24 часа… Потих се от напрежение, не бях сигурен в себе си.”
60 камери насреща му не правят нещата по-лесни. Кевин Принс е смутен като ученик.
“Когато речта ми свърши, всички станаха и аплодираха. И чак тогава ми олекна – разкрива играчът. – Беше невероятен шанс за мен да говоря пред ООН, но това, за което бе речта, не е нещо красиво. Правата на хората са нарушавани ежедневно по целия свят.”
Синът на ганаец и германка знае много неща за нарушаването на човешките прави.
През 2013-а той си излезе от терена на една контрола между Милан и Про Патрия, когато ултрасите на домакините обиждаха расистки него, Урби Емануелсон, Мбайе Нианг и Сули Мунтари.
И това бе силно послание към целия свят на футбола. Кевин-Принс даде старт на нещо, което стана кампания.
“Беше спонтанно – разкрива днес. – Не знам дали ако се случи сега, ще повторя моята реакция. Може да говоря със съдията, да поискам диктора на стадиона да каже нещо към феновете. Не знам… Но не можех да издържам повече. Защо всичко това се случва отново и отново?”.
Боатенг се връща и към инцидент отпреди седмици, когато Марио Балотели бе обиждан за цвета на кожата му на мач Бастия – Ница. Клати глава: “Невероятно е, вече сме 2017-а…”
Балотели е негов приятел. Двамата често се чуват и говорят за футбол, но и не само. Имат много общо.
Футболистът расте във Вединг, “корав” квартал на Берлин. И помни добре улица Колониещрасе, която е сред 10-те най-опасни в цяла Германия.
“Хора се стреляха там, а полицията понякога дори не идваше”, спомня си. Важи правилото – “ако не те убия, ще бъда убит”. Това, което научиш и правиш на улицата, те формира като характер. Като личност.
Неговият билет за бягство от тази среда е футболът, както се е случвало безброй пъти в историята на играта. На 7 години Херта забелязва таланта му и го взима в академията си.
Едва навършил 20 идва първият му голям трансфер – Тотнъм го привлича през лятото на 2007-а, за да го нареди до Димитър Бербатов и Роби Кийн в атаката.
“Беше грешен ход – коментира Кевин-Принс. – Не бях готов за Лондон. Можеше да приключа с футбола още тогава. Една сутрин, почти година след трансфера, се погледнах в огледалото. Изглеждах като старец, а бях на 20.”
Животът, парите, новата среда… Боатенг стъпва на бързата лента, но тя не води към футболна слава.
“Всяка нощ бях по клубовете до 6 сутринта. Станах 95 килограма (при нормално тегло 85-86), бях подпухнал от лоша храна и алкохол. И си казах – човече, това не си ти. В теб има футбол, ти си футболист. Не искаш да си този.”
Обажда се на двама от най-старите си приятели, още от детските години. Кани ги в Лондон, има нужда от тях.
“Те се настаниха у дома, почистихме цялата къща, като изхвърлихме всичко от фризера и хладилника. Казаха ми – спираш дотук. Никакво пиене. Никакви гадости в храната. Научиха ме да готвя. Показаха ми списъци с нещата, които да включа в диетата си, да се храня здравословно.”
