“Ако си достатъчно стар, значи си достатъчно добър.”
Това е често срещана мантра във футболния свят, но това да се вкарва в практиката, е нещо трудно. Португалия са страна, която се гордее с постигнатите неща на терена и извън него. Кристиано Роналдо прави своя дебют на 18 години, а Ренато Санчес е друг пресен пример за това колко добре се развива младата футболна школа в страната. Но там има едно име, което беше доминант там преди Санчес и Роналдо, име което ще помним дълго – Антонио Симоес.
Бившото крило на Бенфика прави своя пълен национален дебют срещу тима на Бразилия само няколко месеца след навършването на своето пълнолетие. На Световното първенство през 1966 година в Англия, Симоес е само на 22 и все още е най-младият играч в онзи състав на португалците.
“Онзи мач, онзи ден, точно на този стадион, това беше специален момент за мен и всички други португалски играчи”, споделя Симоес пред официалния сайт на Фифа. Антонио с радост си спомня за първия мач на родината си на това първенство, когато Португалия се изправя срещу Унгария на митичният Олд Трафорд. “Когато отиваш в Англия и имаш шанса да играеш на подобен стадион като “Театъра на Мечтите” – се мислиш наистина за голяма работа.”
Крилото на Бенфика прави своя интернационален дебют на голямо първенство две години по-рано, когато играе за своята страна на Европейското първенство, но Мондиал 1966 е съвсем различно нещо.
В първия си мач на турнира, Португалия побеждава Унгария с 3-1 и започва добре надпреварата. Следва мач с България, който те отново печелят, този път с 3-0. Последният мач за тях следва да бъде с тима на Бразилия, които печелят предишните две издания на турнира.
“Те имаха страхотни играчи по онова време”, споделя Антонио за своите португало-говорящи съперници. “Онзи ден също беше специален. Не само защото победихме, но това беше момент, в който ние се променихме изцяло. Когато се връщам назад, мога да кажа с ръка на сърцето, че ние ги победихме много добре. Играхме страхотно и доминирахме. Най-добрият отбор в онзи ден победи.”
Антонио Симоес вкарва в убедителната победа с 3 на 1 над бразилците, което спира мечтите на Селесао за трета поредна титла на Световно първенство. Победата носи четвърт финал с тима на Корея, които дебютират на онова първенство. Против всички очаквания, с пълна изненада, Португалия губи с 3 на 0 до 25-тата минута на срещата.
“Днес е лесно да се каже, че сме подценили онази среща срещу Корея, но в интерес на истината, всички в съблекалнята бяхме концентрирани върху съперника. Три на нула? Прекалено е. Те определено ни изненадаха. Ментално не бяхме готови за този мач. Направихме няколко грешки и това ни струва всичко.”
“Но ние успяхме да отреагираме. Бяхме разочаровани и ядосани. Говорихме си и на терена и на полувремето. Треньорът ни Отто Глория каза много лоши неща. Той ни накара да играем на лимитите си.”
След това на преден план излиза Еузебио. Екзотичният нападател вкарва два гола преди почивката, за да върне интригата в срещата. След почивката той вкарва още две попадения, за да направи своя тим полуфиналист. В сблъсъка срещу Англия, Португалия не успява да победи и плаща цената за лековерието срещу Корея. Резултатът от този мач е 2-1 в полза на домакините.
В мача за третото място, Португалия се изправя срещу Съветският съюз и побеждава, за да финишират на третата позиция на Световното първенство през 1966 година.
“В началото на турнира, трябваше да теглим жребии за тениските ни с номера. Номер 11 винаги е бил моят номер. Но в онзи ден, 11 се падна на Еузебио, а на мен 13 номер. Тази цифра, разбира се, не носи късмет. Казах на Еузебио: “Ако играеш с номер 13, ще станеш голмайстор на турнира и никой повече няма да си мисли, че това е некъсметлийски номер.” А след това останалото е история.”
