“Всеки хърватин иска отбора ни на финалите в Русия през 2018 година”, споделя Звонимир Бобан. А той е човек, който знае какво говори. Русия и Хърватия са били винаги близки, когато е ставало дума за футбол. Ивица Олич, Стиве Плетикоса и Ведран Чорлука са една малка част от звездите, които се подвизават в Руската Супер лига. Връзката между двата футболни гиганта започва през 2007 година, когато Хърватия побеждават Англия с 3:2 в квалификации за Евро 2008, а това означава, че именно Русия се класират на финалите вместо англичаните преди осем години.
Звонимир Бобан, легендарният хърватски играч на Милан беше в Москва заедно с президента на Фифа Джани Инфантино. Бобан се занимава с различни неща, откакто приключи своята кариера като футболен играч. Има магистърска степен по История, а в момента учи за своята докторска степен по Модерна Литература в Загреб. Настрани от това, Бобан се занимава и с писане за хърватския вестник Sportske Novosti.
Fifa.com се свързва с легендата на Хърватия, за да му зададе няколко въпроса относно кариерата му и футбола в страната му.
Господин Бобан, бяхте два дни в Русия и по-точно във Москва, където видяхте реновирания Стадион Лужники, който ще домакинства първия и последния мач от Световно 2018. Какво мислите за града като цяло?
Мисля, че всеки руснак трябва да се гордее с Москва. Лужники остави особен отпечатък в мен. По един специфичен начин стадионът прилича на старата версия на Уембли. Не се съмнявам, че Русия 2018 ще бъде един от най-добрите в историята.
Хърватия победи Русия с 3:1 в скорошен мач. Какво мислите за тима на Русия?
Хърватия доминира през цялото време в мача. Отбелязахме три, но смятам, че можехме да вкараме още няколко гола. Надявам се Русия да подобрят състоянието и формата си, защото към момента не изглеждат като големи претенденти. Нуждаят се от спокойствие в защита и повече увереност в халфовата линия. Но нека не забравяме, че и сегашната версия на хърватския отбор е доста заплашителна за всеки съперник.
Смятате ли, че Хърватия може да направи нещо голямо в Русия 2018?
Сегашното поколение определено има големи шансове за велики неща, но все пак трябва да мине още време за големите успехи. Може да е последния шанс за много от нашите играчи, Лука Модрич например. Ако разглеждаме всеки играч по отделно ще видим, че всеки един от тях има футболна интелигенция и характер. Но все пак Хърватия е един от отборите, на които винаги им липсва нещо на големите първенства. Нашето време може да настъпи на Световно 2018.
Споменахте за Лука Модрич. Наскоро той спомена, че сте неговият идол. Какво мислите за него, по-точно?
Изключително съм очарован да чуя думи като тези. Лука е един страхотен играч и човек. Скромен е въпреки големите неща, които постига, а това е доста голяма рядкост в днешно време. Той е нормален, което е доста трудно поради лудия свят, в който живеем. Модрич е специален играч на терена, защото знае какво ще се случи преди всеки друг играч. Той дава всичко от себе си за тима, дори прекалено много, което може да се окаже не толкова хубаво за него.
Спечелихте доста титли в Милан. Но успехът във Франция 1998 ли остава най-голямото ви футболно постижение?
1998 година беше наистина доста специална за мен. Когато се върнахме у дома след това, беше голяма лудница в Хърватия. Не разбирахме точно какво сме постигнали, не осъзнавахме какво се беше случило. Хърватия беше за първи път на световни финали и успяхме още тогава да финишираме трети. Това може да се случи веднъж в живота. Разбира се, можехме да стигнем още по-далеч, но грешката ми срещу Франция на полуфинала ни коства класирането напред. Такива неща се случват. Нормално е.
Кои ще са фаворитите за титлата в Русия след две години?
Шампионите винаги се случва да са от големите тимове на турнира. Ако малък отбор стигне до висока фаза на турнира, те вече са постигнали най-големите си цели. Играчите празнуват все едно са дигнали трофея. За тимове като Бразилия, Аржентина, Германия и другите големи национални отбори, излизане от групите е просто първата стъпка. Те са настроени да спечелят турнира. След всеки кръг играчите се качват на автобуса и мислят единствено за следващия си сблъсък. За това и побеждават.
Германия, Аржентина и Бразилия са винаги сред фаворитите. Не бих добавил Италия след тези имена, нищо че се представиха доста добре на Европейското първенство във Франция тази година. Те нямат класата, която имаха преди години. Но дори и сега, италиянците си остават италиянци. Не можем да ги изключим от сметките напълно.
