Кой го беше/е страх от справедливост и как новият президент на Международната футболна федерация (ФИФА) печели доверието на доскорошните критици на своя предшественик? Това са все въпроси, които малцина си задават днес, но за да сме сигурни, че грешките от миналото могат да бъдат избегнати, то настоящето има нужда от безкомпромисен анализ.
Нима може да приемем само като случайно стечение на обстоятелствата демонстрираната на скромност, желанието за прозрачност и градения позитивен образ на новия президент на ФИФА, които за броени дни след избирането на Джани Инфантино сякаш искат да превърнат футбола в най-големия символ за честност и почтеност в спорта.
„Страх от справедливост”. Така най-общо мога да нарека доскорошното бавене на въвеждането на новите технологии в подкрепа на правилните съдийски решения по време на футболни срещи. Всъщност лично аз не си правя никакви илюзии, че зад този страх стоят и много други неща, като например: възможни зависимости или неясни връзки между компаниите за залагания и администраторите на спорта.
Как иначе човек може да си даде отговор на въпроса: Защо след като технологиите се развиват почти със скоростта на светлината, ръководителите на футбола отричаха и дори нехаеха за справедливостта в двубоите? Всичко това ставаше с елементарното извинение, че традициите не можело да позволят толкова радикални промени. Странно или не, точно от родината на всичко традиционно и на футбола, за каквато се счита Англия, беше подета инициативата за повече справедливост. Там за първи път в елитната група на английското футболно първенство (Висшата лига) се въведе така наречената технология на голлинията, която помага на реферите да установят кога има попадение и кога – не.
Всъщност не бяха ли английските медии най-яростните критици на онова футболно ръководство на ФИФА, което се оказа уличено в грандиозна корупция и накърнило по най-ужасния възможен начин образа на футболната игра по света. Някои ще кажат, че това случайно! Дали тогава е случайно, че новоизбраният президент на ФИФА Джани Инфантино „пристана” на Острова или по-точно в Кардиф на идеята видеоконтролът във футбола да бъде разширен почти до максимална степен и всичко това няма и две седмици след избирането на швейцареца.
И още няколко въпроса. Ако вие сте в позиция да изберете дясната си ръка, кого ще изберете? Някой напълно непознат, но пък професионалист или онзи, на когото имате пълно доверие, защото познавате добре? Сигурен съм какъв ще бъде отговорът на мнозинството от вас. Затова ще ви напомня, че Джани Инфантино не е случайно попаднал в администрацията на футбола човек. Той беше дясната ръка на също уличения в корупция президент на Европейския футболен съюз (УЕФА) Мишел Платини, и когато стана ясно, че заради разследването срещу него, самият президент няма да може да се бори за шефския пост в световния футбол, точно преди изтичането на крайния срок неговата дясна ръка – Джани Инфантино получи номинацията за ръководител №1 във футбола.
И накрая ще ви попитам, дали вече всички, които са имали някакви съмнения, са си отговорили на въпроса, който поставих начело на този коментар, защото времето нас ни променя, а ние него променяме ли?
