Боатенг щраква с пръсти в този момент. Всичко се променя.
За отклоняването от пътя си има причина. Мениджърът Мартин Йол му казва, че не го брои за титуляр още след месец в Лондон.
Отборът не го приема особено радушно. “Ситуацията стана “аз срещу целия свят”, поне в главата ми, а бях на 20 – казва ганаецът. – Като не ме искате, ще си правя каквото си знам, ще си харча голямата заплата… Момичета, клубове, фалшиви приятели…”
Да, това е дълга тема. Кевин Принс днес вижда нещата от позицията на зрелия мъж:
“Около мен бе пълно с хора, които ми се усмихваха и изкарвахме чудесно на партитата. Но никой не ми казваше – какво правиш, отивай да тренираш, не си проваляй живота. Първата ми съпруга ме напусна, останах сам. Тоест – пълно бе с хора около мен, но бях самотен.”
Разбира се, на феновете не им пука за тези неща. Те искат да видят какво можеш на терена, а не да слушат истории за това колко тежко ти се отразяват милионите, които печелиш. Това само ги дразни, особено при слаба игра.
Напълно нормално.
“На 20 години обаче не го осъзнавах. Днес ми е ясно и хората са напълно прави”, коментира нападателят. Не са само феновете. В отбора всеки е зает със своите лични неща. Не му пука за причините, но се отразява на всички, когато не тренираш нормално и не играеш на ниво. Тогава те сочат с пръст.
Боатенг е пълна нула в Тотнъм. Спортният директор Деймиън Комоли казва, че единственият трансфер, за който съжалява, е именно неговият. Но отказва да обвини играча. “Бе наш провал като клуб, не негов”, казва французинът.
“Никой не дойде да ме пита – какво ти е, защо си в това състояние, защо не си ОК на тренировките… Никой не се интересуваше”, спомня си Боатенг.
В онези дни всичко е купон. Купува си Ламборджини, после още и още… Един ден се стряска, като вижда как изглежда къщата му отвън, снимана в един вестник. Луксозен дом с три суперскъпи спортни коли отпред.
“Какво е това?”, казва си. И се замисля – приличам на 50 cent, а дори не съм направил още нищо във футбола.
През януари 2009-а идва спасението. Борусия Дортмунд го взима под наем за 6 месеца. Юрген Клоп го посреща там, а името на мениджъра и днес предизвиква радостна усмивка на лицето на Кевин.
Оживява се и нарежда:
“Да! Най-добрият треньор в света! Без никакво съмнение! Знае кога да те притисне, да изстиска всичко от теб. Но и знае кога имаш нужда да сложи ръка на рамото ти, да те пита как си и какво не е наред. Дава ти време. Има нещо в него… Всъщност – той има всичко.
Питайте който и да е играч, попадал под негово ръководство. Всички бяхме готови да умрем за Клоп! В Дортмунд имаше футболисти, които играеха по 5 минути за 6 месеца. Но и те бяха щастливи. Тренираха с усмивка, работиха здраво, просто се чувстваха добре.
И затова той ще успее навсякъде. Ливърпул е перфектен за него, гледах представянето му там, първата пресконференция. Това с “Нормалния”… Велико, хората веднага го харесаха. Знае как да грабне всеки от първия момент.”.
За съжаление периодът в Дортмунд е кратък. Клубът не успява да убеди Тотнъм да го продаде, но – странно или не, сделка все пак става – с Портсмут. И Боатенг остава в Англия. В клуб с невидим собственик и амбиции, някак мистично забулени в неяснота.
“Казваха ми – стадионът им е малък, не ходи. Не ми пукаше. Нямат пари, теренът е лош, няма фенове – не ми пукаше. Исках топката, исках да играя и те ми даваха тази възможност”, разказва Кевин-Принс.
Неговият ентусиазъм няма как да предотврати изпадането, препопределено от състоянието на Портсмут. В добавка идва и загубата от Челси на финала за Купата на ФА. Малко успокоение е, че на полуфинала Боатенг вкарва на Тотнъм.
