След това идва Мондиал 2010 в ЮАР. И Кевин-Принс трябва да срещне на терена брат си, който играе за Германия. И не само него…
“Има трима души, които винаги съм искал да срещна лично – казва звездата. – Майкъл Джексън, Мохамед Али и Нелсън Мандела. Успях да се видя само с един, но усещането е невероятно. Мандела бе лежал в затвора 27 години, задето е защитил хората. И седи срещу теб, в него няма никакъв гняв срещу това, изглежда напълно спокоен и усмихнат. Действа ти някак успокоително.
Ставаш по-мъдър, когато го срещнеш. Той е като ангел.
Не знаех какво да му кажа. За щастие той започна да говори… Знаеше кой съм. И ми каза: Дъщеря ми иска да се омъжи за теб. А аз отвърнах: Съжалявам, имам си приятелка.”
След световното идва офертата от Милан. “Агентът ми се обади, докато бях на ваканция. Каза ми – какво мислиш за Милан?
Отвърнах: Луд ли си, естествено! След което отидох на купон и празнувах лудо. На другата сутрин той звънна отново и каза: Идвай в Милано. Тренирал си, нали? Казах им, че си истинско животно! Излъгах го… Всъщност си бях на ваканция.”
Застава в съблекалнята до Златан Ибрахимович, Робиньо, Зеедорф, Пирло, Гатузо… и Роналдиньо. Казва си, че това трябва да е някаква шега – как е успял да стигне дотук, след като година и половина по-рано не вярва, че изобщо ще остане във футбола?
“Роналдиньо винаги е усмихнат, винаги е щастлив. Отборът бие – той грее. Отборът пада – той пак е щастлив. Вкарва три гола, остава резерва – няма значение.
Златан постоянно се майтапи. Но на терена е много сериозен. Прави се на зъл извън игрището, защото не иска да го занимават и да говори с медиите. Затова слага тази маска. Бях същият като него, не исках да говоря с никого. Вече не.”
Най-високо в очите на Кевин-Принс е Роналдиньо. Той си е същият, какъвто изглежда по телевизията за милиони по света.
“Той никога не е сериозен, никога. Усмихнат, нахилен, щастлив човек. Иска само едно, да играе футбол. Най-добрият. При него няма никакво напрежение от важността на мача. Просто няма какво да доказва на когото и да било.”
Милан печели титлата. Отбор със суперзвезди и един Гатузо, който “тича като някакъв психопат през цялото време и не се отказва никога”.
Шест години по-късно, днес това скудето остава единствената му сериозна титла. Какво го отведе в Лас Палмас? И то – със свободен трансфер…
“Защо не? – пита риторично. – Това е един чудесен клуб, различен. Кике Сетиен, треньорът, е символ на радостта от футбола.”
Гран Канария е туристически остров, тук думи като “сериозност” и “професионализъм” не се отнасят за играта футбол, поне не и традиционно. Кевин-Принс Боатенг обаче е един сериозен професионалист в малкия испански тим, който се представя отлично този сезон.
“Англия не бе толкова лошо място за мен, може да се върна там – казва, разгръщайки страниците на своята история наум. – Тук се чувствам отлично в момента. Бях в Италия, в Германия… Не съм играл във Франция, може да е време да ида там? Отборът ни е талантлив, победихме Атлетико, направихме равен с Реал…”
Боатенг вече гледа и към края на кариерата си, все пак е на 29 години.
“Искам да работя с деца, с млади футболисти – казва. – да им предам опита си. На 18 години не знаеш нищо. На 29 е друго. На 18 мислиш, че можеш да си купиш света, защото имаш пари от футбола. И опитваш да го направиш! Купуваш коли, момичета, приятели. Не ти пука какво казват другите, дори родителите ти.”
Първите стъпки към новата му роля вече са направени. Той е ментор на младите таланти в Лас Палмас, отделя им от времето си след тренировка. Прави го с удоволствие.
“Не искам да си пропилеят таланта. Аз правих грешки, а и всеки ги прави понякога. И до днес някои хора живеят с това разбиране за мен, че съм “пияница”, “купонджия” и “несериозен”. Но да ви питам: Кой друг футболист е говорил пред ООН? Няма такъв!”.
Така че – оставете човека на мира.
Няма да плаща за грешките си цял живот. А и опитва да помогне на младите да избягват същите грешки.
