Великите империи процъфтяват и се сгромолясват. Една от тях, съществувала от 1922 до 1991 г., се простираше на площ от 22,4 млн. квадратни километра и в пределите й живееха близо 300 млн. души. В състава на СССР влизаха 15 съюзни републики, които днес са независими държави.
Всичко това генерираше огромна мощ – военна, промишлена, научна, спортна. Достатъчно е да споменем, че съветските атлети спечелиха общо 1204 медала на летни олимпийските игри – 473 златни, 376 сребърни и 355 бронзови.
Червената империя обаче така и не успя да наложи господство на най-важния терен – футболния. Завоювана бе само една значима титла – европейската през 1960 г. На световните първенства най-доброто класиране остана четвъртото място от Англия 1966, а двата комплекта златни олимпийски медали (Мелбърн 1956 и Сеул 1988) са плюс в статистиката, но без да носят особен престиж.
Успехите на клубната сцена също са скромни предвид гигантския потенциал. Динамо Киев печели Купата на УЕФА (1975 и 1986), а Динамо Тбилиси – КНК (1981). А сред всички легендарни фигури на съветския футбол до “Златната топка” стигнаха Лев Яшин, Олег Блохин и Игор Беланов.
Съюзът е в историята от четвърт век. Нека обаче си представим, че той някак бе оцелял през историческите превратности. Как би изглеждал днес националният отбор на могъщата страна? И щеше ли да има реални шансове за титлата на Световно 2018?
Игор Акинфеев (Русия)
Като съвкупност от опит и умения е най-добрият вратар не само в Русия, но и в цялото постсъветско пространство. С огромен принос за представянето на ЦСКА Москва и за четирите поредни победи на националния отбор в периода септември-октомври.
Игор Смолников (Русия)
Сред най-важните му характеристики са жервоготовност и мъжество в името на отбора. Бележи видим прогрес в Зенит под ръководството на Андре Вилаш-Боаш.
Евгений Хачериди (Украйна)
За качествата му е красноречива цифрата 6. Толкова са головете, допуснати от неговия Динамо Киев в първата част от първенството на Украйна. Освен това клубът за първи път от 16 г. проби до елиминациите на Шампионската лига след победи над Макаби и Порто. А Хачериди по правило е на полето от първия до последния сигнал. Той бе в основата и на класирането на Украйна за Евро 2016.
Сергей Игнашевич (Русия)
Игра във всички мачове на ЦСКА Москва през миналия сезон и е най-резултатният бранител в историята на руската лига.
Вячеслав Шевчук (Украйна)
Дори и на 37 години левият бек на Шахтьор Донецк е основна фигура в националния отбор и бе на терена от първата до последната минута в европейските квалификации.
Алан Дзагоев (Русия)
Неговото преквалифициране е сред най-обсъжданите теми в Русия. Той вече играе редовно като опорен полузащитник, успя да се завърне в националния отбор и изглежда готов за подвизи.
Хенрих Мхитарян (Армения)
Прави най-добрия си сезон в Бундеслигата от гледна точка на статистиката. Бившият футболист на Борусия Дормтунд спечели за шести път класацията за футболист №1 на Армения.
Олег Шатов (Русия)
Халфът на Зенит непрекъснато прогресира, наложи се в националния отбор и привлече интереса на редица западни клубове.
Андрей Ярмоленко (Украйна)
Капитанът на Динамо Киев отдавна надскочи нивото на местната лига. Но все пак постъпи благородно и продължи договора си, който изтичаше през лятото. Целта е ясно – клубът му да спечели добри пари при очертаващия се като сигурен трансфер на запад.
Евгений Коноплянка (Украйна)
Най-напред помогна на Днипро да постигне изключителен успех в Европа, а по този начин си заслужи трансфер в Севиля.
Артьом Дзюба (Русия)
Шест гола в Шампионската лига и още толкова в евроквалификациите. Кариерата му тръгна рязко нагоре след преминаването си в Зенит.
Страхотен отбор, който мисля, че може да спечели всичко!
